Малки истории

Краят на курса наближава, а аз все повече се плаша - как ще се преборя със селянията у хората!
Щ е глобяваме ли или ще си затварям очите, за да не се карам със хората, времето ще покаже.
Вижте за какво иде реч!

Отново на линия

Най сетне оправих компютъра и от снощи съм отново на линия. Оказа се, че е било проблемно захранването, смениха го и всичко е ОК. За сега!
Имам много да наваксвам с публикациите, но ще се справя.
Само дето малко съм заета с преброяване на населението...

Рупите

Една друга реалност, в която времето сякаш е спряло

Следващата ни екскурзия бе да разгледаме местността Рупите, в която е живяла известната в България и извън нея, Вангелия Гущерова, или както я знаят всички - баба Ванга.
Датата - 11.02.2011 г (така наречената "огледална дата за тази година") , петък. Денят бе хубав и слънчев, много подходящ за целта.
Още при тръгването, тези от курса, които винаги се дънят, и тук се разписаха, поради което изпуснахме автобуса, но за сметка на това се събрахме в колата на колегата и потеглихме развеселени.
Още с пристигането усетихме въздуха, напоен сякаш с нещо мистично. Тихо и спокойно, нямаше други посетители, бяхме подранили.
Разгледахме на спокойствие черквата, но усетихме хладен полъх и побързахме да излезем. Поклонихме се пред гроба на пророчицата. Помолих я да не спира да ни напътства и от отвъдното.
Слънцето започваше леко да понапича, което позволи да поседнем на кафе и да набележим маршрута. Подсказаха ни за разкопките на древния град Петра и скалния параклис на Св.Панталеймон. Избрахме да посетим второто място и помолиме собствениците на кафето да ни упътят, но явно както се видя  в последствие, никой не беше разбрал от къде точно да минем, благодарение на което, се качихме на върха на скалата и усещането беше неописуемо.
В последствие разбрах, защо на входа на комплекса има табела "Забранено за кучета", около нас навсякъде се разхождаха котки, които баба Ванга е обичала приживе. На тръгване разгледахме минералната баня и поехме през парата на термалната вода, бликаща навсякъде около нас, сякаш бяхме във приказка.
След катеренето до параклиса и обратно бяхме приятно уморени. Поседнахме, похапнахме, починахме си и с неохота поехме обратно.
И за последно, не мина без лека издънка по пътя, но светицата бдеше над нас и всичко завърши благополучно.
Малко снимки:

Черквата на баба Ванга, странна и много бяла

Двора на комплекса

Парата създаваше призрачно усещане

Опитах се да снимам една водна костенурка - в средата е

В далечината е кръстът, издълбан в скалата на угасналия вулкан

Тази котка вървя след нас до напускането на комплекса

А тези двете се подвизаваха в градинката до минералните бани

Тази прекрасна гледка, спираща дъха, е от върха на скалата над параклиса, пред нас е река Струма, правейки красиви завои, отдясно се вижда ж.п. линията , посока с.Кулата, а далечината - г. Сандански и Пирин планина.

Усещането не може да се опише, трябва да се почувства

Каменната икона от скалния параклис Св. Панталеймон над Рупите

И други икони

Добавете надпис

Изглед от двора на параклиса

Изглед от предверието на параклиса

Река Струма се забавя и разлива

Пътят на връщане

Една баба, която пасеше овце, ни помаха за довиждане

Бившата резиденция на другаря Тодор Живков

Бях ви споменала, че ходя на курс по екология.
Във връзка с това, направихме една кратка екскурзийка до това красиво място. Посетих го за първи път и останах очарована. Времето беше слънчево и топличко, само за разходка.
Е, не минахме без запалването на огън и печено, но като бъдещи примерни еколози (поне аз де)си събрахме боклука и го носих до първия срещнат контейнер.
Имаше и леки издънки, но като цяло денят премина перфектно.
P.S. 
Понеже видях, че има интерес към статията, да допълня - намира се в подножието на Пирин планина, над с.Поленица, което е квартал на г.Сандански. Климатът е мек, построена е на много сполучливо подбрано място.  Строена е със замах, "не е жален материал, мраморните плочи отвътре немат мърдане", а ботаническата градина около езерото е уникална със многото си наши и чуздоземни растения и дървета.
Сега е известна с това, че много двойки в деня на сватбеното си тържество, си правят фотосесия на фона на прекрасните гледки, част от които се опитах да ви покажа. Е, разбира се, отсядат и гости, ползвайки я като хотел..
"Разкош, останал от татово време" 
Малко снимки...

Езерото

За малко да се видят рибките в него

И пак езерото

Някаква скулптура, останала от комунизма

Голямата резиденция

Вътрешната градина

Няколко бананови дървета

Огромен фикус, нямаше как да го хвана целия

Малко езерце - мини екосистема

Така свършва голямото езеро

Два пауна за раздвижване на пейзажа

За късмет - ето ни и пържолките

Само месо, при нас дошло. Не се намери мераклия ...

Едно козле се опита да се запознае с телефона ми

И накрая една странна къщичка със три самолета-ветропоказатели на покрива

Малки истории

В предишна публикация бях споменала за проблемите с безстопанствените кучета и безхаберието на кметската управа по въпроса.
Липсата на кошче е очевадна, а контейнера за боклук, в който всяка хвърлена торбичка бива измъкната, е извън коментар! 
Понеже главният герой е помияр и си няма име, ще го нарека Бълхан.
Не обръщайте внимание на подребата на плочките по тротоара.

Малко снимки

Бълхан в действие

Как успя да разхвърля боклука

Каква осанка само

И със сигурност има бълхи, а по нагоре в градинката има детска пързалка!!!