Откъсче

Майка Тереза
"Хората са неразумни, алогични и егоцентрични.
Обичай ги, каквото и да става!
Ако правиш добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли.
Прави добро, каквото и да става!
Ако успееш, ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове.
Стреми се да успееш, каквото и да става!
Доброто, което правиш днес, ще бъде забравено утре.
Прави добро, каквото и да става!
Честността и откровеността те правят уязвим.
Бъди честен и откровен, каквото и да става!
Онова, което си градил с години, може да бъде разрушено за една нощ.
Продължавай да изграждаш, каквото и да става!
Хората истински се нуждаят от помощ, но ще се нахвърлят върху теб, ако им помогнеш.
Помагай им, каквото и да става!
Дай на света най-доброто от себе си и той ще те отритне.
Дай му го, каквото и да става!"
 Изписано вместо молитва върху стената на дома за безпризорни деца в Калкута

Откъсче

Малкият принц, Антоан дьо Сент Екзюпери
Когато останеш сам и се мъчиш да разбереш нещата, които винаги са ти били ясни.
Мъчиш се и не можеш, и ти се струва, че всичко се изплъзва, като водата, която се отдръпва от пясъка.
Знаеш, че там някъде има някой, който мисли за теб. Или си спомня за теб. И ти става хем хубаво, хем тъжно.
Хората не ще рзберат красотата на залеза. Или очакването на изгрева. Песента на птичката. Шума на реката. Полъха на дърветата.
Те казват - това са глупости. Аз съм сериозен и не се занимавам с тези неща. А ти?
- Вземи да пораснеш!

Мацини премеждия

И котките станаха вегетарианци

Есен е, пекат се чушки в жарта на огнището. И котките Макси и Морис се суетят около нас, все искат да помагат...

Морис се чуди на семките от печена чушка

И взе, че си похапна

В очакване на Коледа

 Там, някъде на запад...
Лято е!
Докато възрастните бачкат, аз да си репетирам номера за Коледната забава... ;-)

Дайте ми шапкатааа

Сега тренирам с дърва, после с елхи...

Тренировката свърши, сега мога да изкарам един кючек

Избори 2011

 Или как се полага асфалт, предизборно

Там, някъде на запад...
Денят е 9-ти Септември.
Ех, на този ден, навремето какви хубави манифестации ставаха...
Но, днес ще поработим малко до обяд, нали е петък, ден на майстора...
Малко снимки:

Да започваме, лека работа!

300 метра стигат!

Хубава работа, ама българска!

Краят на лятото

Кой ще познае колко са лястовичките?

Вместо Честит Рожден Ден

Една китайска поговорка гласи: "Който обича другите, също ще бъде обичан".
Има уроци, които всеки родител трябва да предаде на своите деца.
Първият: няма нужда да се сравняваш с другите, всеки ще бъде съден според делата си, а не според греховете на останалите.
Вторият: не можеш да накараш никого на този свят да те обича, можеш само да се оставиш да бъдеш обичан.
Трети урок - богат е не онзи, който има най-много, а който се нуждае от най-малко.
Четвърти: не е важно какво, а кого имаш в живота.
Пети: само за секунди можем да нараним дълбоко този, когото обичаме, а ще са нужни години, за да го излекуваме.
Шести: има хора, които обичат от цялото сърце, но не знаят как да изразят чувствата си.
Седми: двама души могат да гледат едно и също нещо и да го виждат по съвсем различен начин.
Осми: парите могат да купят всичко, освен щастие.
Девети: по-важно от това да получиш прошка от другите е да можеш да простиш сам на себе си.
Десети урок - научи се да прощаваш, като го правиш често.
Единадесети урок - добрият приятел е онзи, който знае всичко за теб и въпреки това те обича.
За последния урок, мисля, че всеки от нас трябва да благодари на своите учители, защото да си учител, преди всичко означава да си мъдрец и приятел.

Няколко SMS-чета и други пожелания, които получих:

Желая ти здраве - от него по-ценно няма;
упоритост, за да следваш мечтите си;
смелост - да ги осъществяваш; 
търпение, за да ги постигаш; 
и много любов, за да дава смисъл на всичко това!
От П.П.С.
Ч.Р.Д., да си жива и здрава и нека Бог те дари с каквото си пожелаеш на рождения ти ден! 
Весел празник!
От Я.П.И.
Ч.Р.Д! Пожелавам ти много здраве, късмет, любов и много пари!
От Мими
Букет от нежни пожелания,
дарила бих ти с две ръце,щастие и радост желая ти от все сърце!
Живот и здраве, любов и дълги дни
и нека с рози е окичен живота ти до старини!
Честит рожден ден!!!
От Н.К. 
Ч.Р.Д, на патерици! Да си жива и здрава и много късмет и успехи във всички начинания!
От М.Н.Г. 
Ч.Р.Д, желая ти много здраве, щастие, любов, късмет и много усмивки...
От И.Д.Х.
Ч.Р.Д, да си жива и здрава и много късмет и любов!
От А.
Честит празник!!! Много любов и късмет!!!
От П. и Н.
Ч.Р.Д! Да си жива и здрава на първо място, много щастие, късмет и много любов!
От А.К.
Ч.Р.Д.! С пожелания за много здраве и щастие и нека никога не те напуска вдъхновението! Продължавай да зареждаш дните си с усмивки! Весел празник и много подаръци!
От С.М.
И накрая, пръв за деня, ме поздрави Н. и на следващия ден не ме забрави с цветя и подарък. Прекарах си чудесно!

Мацини премеждия

 Или какво се върти в/около главата на една котка

Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси"

Или как се взима диплома за обучение в коридора на ремонтиран хотел

Най-накрая свърши моя измислен курс, дето все го споменавах в предишните си публикации.Всички взеха документ, само аз не, защото ми бяха объркали името и веднага го върнах за корекция. Не че още утре ще почна работа, ама защо да е така
Но да започна отначало....

За ценителите на сръбската музика

Радио Carsija.Net
С посвещение на един мой, много отдавна обичан човек - Г., чиято касетка пазя и до днес!
Не отдавна открих този сайт и все не ми остава време, но днес, както съм писала в предишната ми публикация, тялом съм у дома, на чаша прекрасно червено вино , но мислено празнувам с Г.
Обожавам сръбската музика, израсла съм с нея. Когато бях ученичка, нямаше mp3-ки, нямаше компютри и JSM-ми с плеъри, имаше само радиокасетофони и онези старите руски ВЕФ-ове, с които хващахме радио Струмица, но скришом, че беше забранено.
После започнаха по разни стаички да се правят нелегални записи на сръбска музика, а ако някой излезеше извън граница, на събора в град Берово и донесеше оригинална касетка и двуцветен шоколад в стъклена чашка, бяхме много щастливи.
Сега, благодарение на Internet, компа ми е пълен с дискографиите на Драгана , Лепа Брена, Шемза, Синан Сакич, Миле Китич, Бобан Здравкович, Весна и др.
Но това прекрасно радио, мисля, че е босненско, ми ги поднася всяка вечер, за радост и настроение.
За всички, които обожават сръбската музика, приятно слушане!

Честита Пролет

Макар, че отбелязахме деня на Пролетта с колегите, кой на по кафе, кой на по бира, аз исках да прекарам деня с моята много добра приятелка Г.А.Е. която имаше рожден ден, но го  отложихме за друг път.
Напоследък все по-често ми се случва да отлагам срещите си с приятели, казвайки не на шега, че до Нова Година все има време, ако не през тази, през следващата, все ще се видим. Но, уви понякога нещата не зависят само от желанието, а и от възможността...

***

Честит Рожден Ден!

С пожелания за упоритост, за да следваш мечтите си,

смелост - да ги осъществяваш,

търпение, за да ги постигаш,

и много любов, за да дава смисъл на всичко това!

***

Нека това бъде последната ти година на пожелания и първата на сбъднати желания!!

Скъпа Г.,

желая ти весело изкарване на празника, с чаша хубаво червено вино, сръбска музика и най-близките ти хора.
Бъди щастлива!

Денят на раздялата или ново начало?

Краят на курса наближава, и мен нещо започна да ме обзема носталгия, знаейки, че след 3 седмици ще се разделим. И после едва ли ще се срещаме.
Вярно, сега се заричаме, че ще се виждаме, но впоследствие, увлечени в забързаното ежедневие, лека-полека ще се забравим...
Поразрових се в нета и открих някои мисли, които са в резонанс с момента  и ги споделям с вас:

Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, ... откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея. 

Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.

Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.

 Габриел Гарсия Маркес

Не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия. 

Без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука. 

Отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш. 

Не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си. 

Можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо. 

Не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш. 

Не е важно какво се случва с хората. Важното е какво правят те по въпроса.

За секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот. 

Колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни. 

Отнема много време, да станеш човека който искаш да бъдеш. 

Много по-лесно е да реагираш, вместо да помислиш. 

Трябва винаги да се разделяш с тези, които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път, когато се виждате.

Можеш да продължиш напред дълго, след като си решил че повече не можеш. 

Отговорни сме за това, което правим независимо какво чувстваме. 

Или контролираш отношението си към хората, или то те контролира. 

Независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото й. 

Герои са хората, които правят това, което трябва се направи,
когато трябва да се направи независимо от последствията. 

Да се научиш да прощаваш изисква практика. 

Има хора които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат. 

С най-добрия си приятел можем да правим всичко или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно. 

Понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак. 

Понякога, когато сме ядосани имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право да бъдем жестоки. 

Истинското приятелство продължава да расте дори през големи разстояния. Същото се отнася и за истинската любов. 

Понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава че не те обича с цялото си сърце. 

Зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него, и много по-малко от това колко рожденни дни си празнувал. 

Семейството ти няма винаги да те подкрепя. Може да изглежда странно, но хора, с които не си роднина могат да се грижат за теб и да те обичат и да те научат отново да вярваш на хората. Семействата не са биологични. 

Колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява
от време на време и трябва да му прощаваш за това. 

Не винаги е достатъчно да ти простят другите.
Понякога трява да се научиш ти самият да си прощаваш. 

Независимо колко лошо ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти. 

Произхода и обстоятелствата може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем. 

Понякога когато приятелите ми се карат, се налага да взема страна
дори и да не искам. 

Само защото двама човека се карат не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат, не значи че се обичат. 

Понякога трябва да поставиш човека преди неговите действия. 

Няма нужда да променяме приятелите си, ако разберем че приятелите се променят.

Не трябва да бъдем толкова настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги. 

Двама човека могат да гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно. 

Има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен. 

Независимо от последствията, тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота. 

Независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни. 

Живота ти може да бъде променен за часове, от хора които дори не те познават. 

Дори, когато мислиш, че нямаш какво повече да дадеш,
когато приятел повика за помощ, ти ще намериш сили да помогнеш.

Писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка. 

Трудно е да се определи къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това, в което вярваш.

Източник:  Спиралата.Нет

Преброяване 2011 - част 1

Прецакване или НЕ е да броиш циганите

Както знаете, понастоящем съм безработна и карам един измислен курс, който скоро приключва.
През декември, току що го бях започнала,  когато се говореше по телевизията за предстоящото преброяване на населението и реших и аз да се пробвам. Тръбеше се , че всеки преброител ще заработи около 350 лв. - доста добра сума, в предвид, че в момента нямах никакви доходи.
Взех 2 комплекта документи и веднага намерих  съмишленичка, която убедих да се пробваме заедно. Имаше лек проблем обаче - нямах актуална снимка и затова помолих една приятелка да ме снима с телефона и после само от изкараната снимка оставаше да си изрежа главата в подходящия размер. Прикачих я и ги подадох в общината. К'во да се прави, сиромах човек - жив дявол. Оставаше ни само да чакаме.
През не много далечната 2001 год пак бях безработна. В големия окръжен град, в който живеех тогава, набираха за  преброители - хора, регистрирани в бюрата по труда, независимо от образованието им, затова в последствие имаше отзиви от населението - "Как така случайни хора, събрани от кол и въже, ще им влизат в къщите?" При набирането на сегашните преброители идеята бе коренно различна - търсеха хора  с подходящо икономическо образование, по възможност - висше, работили със сметки и документи, абе "учили хора".
Както се разбра в последствие, това беше спазено едва ли не и само при нас двете, и както се чу и по медиите, почти всички избрани в по-малките градове и села, включително и у нас, се оказаха връзкари, роднини или близки на работещите в общините или кметствата. Но да не избързвам, нека да карам последователно.
И дойде часът на истината - разбрахме, че сме одобрени и двете, ведно с хора от елита на населеното място, в което живея. Когато се събрахме на обучението, познавайки част от другите избрани преброители, се убедих в правотата си.  Раздадоха ни комплекта от необходими бланки и си тръгнахме развеселени. Мислехме си, че ще сме на нашите си улици и махали и предварително брояхме къщите и хората.
Каква беше изненадата ни, когато дойдоха списъците на нашите райони - и двете ни бяха прецакали, сякаш да си отмъстят, че сме заели местата на още 2-ма връзкари. Бяха ни дали циганската махала, особено на мен - яко, нали? Тогава не мислех така, а ми се ревеше.
Станалото - станало, както казват в турските сериали, ще се броим, па каквото дойде - я кавги,  я бой, я циганска музика и кючеци.
Когато ни казаха да си огледаме районите и да си допълним списъците, обходихме си махалата и окото ми се уплаши, обаче нали съм си голям инат, реших че няма да се отказвам.
Под въздействието на момента, реших леко да си изгавря и аз, и преброих нашите по интернет.
"Вместо да изкараш очи, може да изпишеш вежди!" е казал народът, оказа се, че аз спечелих - имах само 1 жилище с един код, когато свърши електронното преброяване, ала на някои преброители им се плачеше от кодове, сякаш бяха в "Матрицата".

Следва продължение...

Честит 8-ми Март

Времето се смили над нас, жените и днес беше хубав и топъл слънчев ден. Е, както казва Емо Чолаков, ние тук сме друга България, та така...
Вчера решихме да зарадваме нашата госпожа, която ни води курса, с цвете и подарък, който да й напомня за хубавите мигове, прекарани с нас. Също така и да почерпим мъжете, послучай празника.
Речено-сторено, с малко повече обикаляне, напук на опитващия се да вали сняг, мисията беше изпълнена.
И ето дойде 8-ми март.
Сутринта, бях приятно изненадана от Д. със следното пожелание в SMS:
"Нека не броим дните и много да си ни парите!
Нека да живеем лудо и всеки ден да бъде чудо!
Нека зло под камък спи и по вода да ни върви!
Честит 8-ми Март!
И всичко си дойде на мястото. Бе много срамежливи тези мъже, едвам убедихме един от тях да поднесе подаръка! После наредихме масата, наляхме чашите, пуснахме музиката и купонът започна. Както винаги, и днес имаше леки издънки, но пък открихме скрити таланти - с които колегите ни изненадаха приятно.
Недоволните си тръгнаха бързо, а тези, които останахме, си прекарахме чудесно!
Вечерта празникът продължи със чаша хубаво червено вино и приятна компания.
Пожелах си, все такива приятни поводи за празнуване, от тук нататък!

Из Мелник и Рожен - част 5

Наместо реклама
За накрая оставих тези забавни снимки, коментарът е излишен.
Ако някой се познае, да си трае...

Наместо довиждане, с пожелание за нови срещи :-)

Из Мелник и Рожен - част 2

С благодарност на колежката Б.С.
Екскурзията продължи във Мелник.
Много е писано за този най-малък град в България, аз няма какво да добавя, само ще споделя в разказ и снимки личните си впечатления.
През почивните дни покрай празника, както винаги Мелник е пренаселен, както казаха по новините, населението му нараства 4 пъти. Трудно намерихме място за паркиране, и поехме покрай общината, нагоре, отдясно на реката, по маршрута над разрушената крепост на Деспот Слав...

Опит за реклама на механа

Вековното дърво в центъра на Мелник

Дървото отдалече

Тази сграда е от турско време

Уникално е старото строителство

Църква

Една от многото църкви в Мелник

Някога тук е имало къща, сега само бурени

Новото строителство, имитация на стари къщи

Един хубав двор и  през лятото едни масички...

Много стара къща, която скоро щебъде заместена със нова имитация

Тези картини прекрасно се вписват до вековното дърво

Из Мелник и Рожен - част 1

Използвахме почивните дни покрай 3 март, за да си направим една екскурзийка до Рожен и Мелник. Както и очаквахме, имаше  много туристи като нас, дошли да разгледат Роженския манастир и да поседнат на чаша хубаво мелнишко вино.
Малко снимки

Няма да се спра и пред най страшните терористични действия, за да извоювам "Съкровената си мечта - свободна Македония" Яне Сандански - 1913 г

Чудно, за какво е сложена постелката ???

Гробът на Яне Сандански

Черквата, с груб опит за реставрация

Чешмата в манастира

Хвърлих си монета за сбъдване на желание

Тази лоза със сигурност е от времето, когато Яне Сандански се е крил в манастира

Някакво пълзящо растение, създаващо колорит

Столовата

Поглед към Пирин планина и
Мелнишките пирамиди на излизане от манастира

Поглед към манастира на тръгване

Не може и без сергиите

Тази баба, въпреки че е на 88 години, си решаваше кръстословицата без проблеми

Малки истории

Краят на курса наближава, а аз все повече се плаша - как ще се преборя със селянията у хората!
Щ е глобяваме ли или ще си затварям очите, за да не се карам със хората, времето ще покаже.
Вижте за какво иде реч!

Отново на линия

Най сетне оправих компютъра и от снощи съм отново на линия. Оказа се, че е било проблемно захранването, смениха го и всичко е ОК. За сега!
Имам много да наваксвам с публикациите, но ще се справя.
Само дето малко съм заета с преброяване на населението...

Рупите

Една друга реалност, в която времето сякаш е спряло

Следващата ни екскурзия бе да разгледаме местността Рупите, в която е живяла известната в България и извън нея, Вангелия Гущерова, или както я знаят всички - баба Ванга.
Датата - 11.02.2011 г (така наречената "огледална дата за тази година") , петък. Денят бе хубав и слънчев, много подходящ за целта.
Още при тръгването, тези от курса, които винаги се дънят, и тук се разписаха, поради което изпуснахме автобуса, но за сметка на това се събрахме в колата на колегата и потеглихме развеселени.
Още с пристигането усетихме въздуха, напоен сякаш с нещо мистично. Тихо и спокойно, нямаше други посетители, бяхме подранили.
Разгледахме на спокойствие черквата, но усетихме хладен полъх и побързахме да излезем. Поклонихме се пред гроба на пророчицата. Помолих я да не спира да ни напътства и от отвъдното.
Слънцето започваше леко да понапича, което позволи да поседнем на кафе и да набележим маршрута. Подсказаха ни за разкопките на древния град Петра и скалния параклис на Св.Панталеймон. Избрахме да посетим второто място и помолиме собствениците на кафето да ни упътят, но явно както се видя  в последствие, никой не беше разбрал от къде точно да минем, благодарение на което, се качихме на върха на скалата и усещането беше неописуемо.
В последствие разбрах, защо на входа на комплекса има табела "Забранено за кучета", около нас навсякъде се разхождаха котки, които баба Ванга е обичала приживе. На тръгване разгледахме минералната баня и поехме през парата на термалната вода, бликаща навсякъде около нас, сякаш бяхме във приказка.
След катеренето до параклиса и обратно бяхме приятно уморени. Поседнахме, похапнахме, починахме си и с неохота поехме обратно.
И за последно, не мина без лека издънка по пътя, но светицата бдеше над нас и всичко завърши благополучно.
Малко снимки:

Черквата на баба Ванга, странна и много бяла

Двора на комплекса

Парата създаваше призрачно усещане

Опитах се да снимам една водна костенурка - в средата е

В далечината е кръстът, издълбан в скалата на угасналия вулкан

Тази котка вървя след нас до напускането на комплекса

А тези двете се подвизаваха в градинката до минералните бани

Тази прекрасна гледка, спираща дъха, е от върха на скалата над параклиса, пред нас е река Струма, правейки красиви завои, отдясно се вижда ж.п. линията , посока с.Кулата, а далечината - г. Сандански и Пирин планина.

Усещането не може да се опише, трябва да се почувства

Каменната икона от скалния параклис Св. Панталеймон над Рупите

И други икони

Добавете надпис

Изглед от двора на параклиса

Изглед от предверието на параклиса

Река Струма се забавя и разлива

Пътят на връщане

Една баба, която пасеше овце, ни помаха за довиждане