Преброяване 2011 - част 1

Прецакване или НЕ е да броиш циганите

Както знаете, понастоящем съм безработна и карам един измислен курс, който скоро приключва.
През декември, току що го бях започнала,  когато се говореше по телевизията за предстоящото преброяване на населението и реших и аз да се пробвам. Тръбеше се , че всеки преброител ще заработи около 350 лв. - доста добра сума, в предвид, че в момента нямах никакви доходи.
Взех 2 комплекта документи и веднага намерих  съмишленичка, която убедих да се пробваме заедно. Имаше лек проблем обаче - нямах актуална снимка и затова помолих една приятелка да ме снима с телефона и после само от изкараната снимка оставаше да си изрежа главата в подходящия размер. Прикачих я и ги подадох в общината. К'во да се прави, сиромах човек - жив дявол. Оставаше ни само да чакаме.
През не много далечната 2001 год пак бях безработна. В големия окръжен град, в който живеех тогава, набираха за  преброители - хора, регистрирани в бюрата по труда, независимо от образованието им, затова в последствие имаше отзиви от населението - "Как така случайни хора, събрани от кол и въже, ще им влизат в къщите?" При набирането на сегашните преброители идеята бе коренно различна - търсеха хора  с подходящо икономическо образование, по възможност - висше, работили със сметки и документи, абе "учили хора".
Както се разбра в последствие, това беше спазено едва ли не и само при нас двете, и както се чу и по медиите, почти всички избрани в по-малките градове и села, включително и у нас, се оказаха връзкари, роднини или близки на работещите в общините или кметствата. Но да не избързвам, нека да карам последователно.
И дойде часът на истината - разбрахме, че сме одобрени и двете, ведно с хора от елита на населеното място, в което живея. Когато се събрахме на обучението, познавайки част от другите избрани преброители, се убедих в правотата си.  Раздадоха ни комплекта от необходими бланки и си тръгнахме развеселени. Мислехме си, че ще сме на нашите си улици и махали и предварително брояхме къщите и хората.
Каква беше изненадата ни, когато дойдоха списъците на нашите райони - и двете ни бяха прецакали, сякаш да си отмъстят, че сме заели местата на още 2-ма връзкари. Бяха ни дали циганската махала, особено на мен - яко, нали? Тогава не мислех така, а ми се ревеше.
Станалото - станало, както казват в турските сериали, ще се броим, па каквото дойде - я кавги,  я бой, я циганска музика и кючеци.
Когато ни казаха да си огледаме районите и да си допълним списъците, обходихме си махалата и окото ми се уплаши, обаче нали съм си голям инат, реших че няма да се отказвам.
Под въздействието на момента, реших леко да си изгавря и аз, и преброих нашите по интернет.
"Вместо да изкараш очи, може да изпишеш вежди!" е казал народът, оказа се, че аз спечелих - имах само 1 жилище с един код, когато свърши електронното преброяване, ала на някои преброители им се плачеше от кодове, сякаш бяха в "Матрицата".

Следва продължение...