Денят на раздялата или ново начало?

Краят на курса наближава, и мен нещо започна да ме обзема носталгия, знаейки, че след 3 седмици ще се разделим. И после едва ли ще се срещаме.
Вярно, сега се заричаме, че ще се виждаме, но впоследствие, увлечени в забързаното ежедневие, лека-полека ще се забравим...
Поразрових се в нета и открих някои мисли, които са в резонанс с момента  и ги споделям с вас:

Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, ... откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея. 

Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.

Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.

 Габриел Гарсия Маркес

Не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия. 

Без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука. 

Отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш. 

Не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си. 

Можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо. 

Не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш. 

Не е важно какво се случва с хората. Важното е какво правят те по въпроса.

За секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот. 

Колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни. 

Отнема много време, да станеш човека който искаш да бъдеш. 

Много по-лесно е да реагираш, вместо да помислиш. 

Трябва винаги да се разделяш с тези, които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път, когато се виждате.

Можеш да продължиш напред дълго, след като си решил че повече не можеш. 

Отговорни сме за това, което правим независимо какво чувстваме. 

Или контролираш отношението си към хората, или то те контролира. 

Независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото й. 

Герои са хората, които правят това, което трябва се направи,
когато трябва да се направи независимо от последствията. 

Да се научиш да прощаваш изисква практика. 

Има хора които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат. 

С най-добрия си приятел можем да правим всичко или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно. 

Понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак. 

Понякога, когато сме ядосани имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право да бъдем жестоки. 

Истинското приятелство продължава да расте дори през големи разстояния. Същото се отнася и за истинската любов. 

Понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава че не те обича с цялото си сърце. 

Зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него, и много по-малко от това колко рожденни дни си празнувал. 

Семейството ти няма винаги да те подкрепя. Може да изглежда странно, но хора, с които не си роднина могат да се грижат за теб и да те обичат и да те научат отново да вярваш на хората. Семействата не са биологични. 

Колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява
от време на време и трябва да му прощаваш за това. 

Не винаги е достатъчно да ти простят другите.
Понякога трява да се научиш ти самият да си прощаваш. 

Независимо колко лошо ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти. 

Произхода и обстоятелствата може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем. 

Понякога когато приятелите ми се карат, се налага да взема страна
дори и да не искам. 

Само защото двама човека се карат не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат, не значи че се обичат. 

Понякога трябва да поставиш човека преди неговите действия. 

Няма нужда да променяме приятелите си, ако разберем че приятелите се променят.

Не трябва да бъдем толкова настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги. 

Двама човека могат да гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно. 

Има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен. 

Независимо от последствията, тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота. 

Независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни. 

Живота ти може да бъде променен за часове, от хора които дори не те познават. 

Дори, когато мислиш, че нямаш какво повече да дадеш,
когато приятел повика за помощ, ти ще намериш сили да помогнеш.

Писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка. 

Трудно е да се определи къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това, в което вярваш.

Източник:  Спиралата.Нет