Защо точно kapadonka.blogspot.com ? Отговорът ще намерите в страницата - За блога

25 декември 2010 г.

Весела Коледа

И Честито Рождество Христово!

Понеже не ми остава време от хапване и гледането на филми по Коледа, а и компютърът ми е запразнил и постоянно се изключва, само ще сложа снимки като слайдшоу, с които надявам се да ви заредя с празнично настроение.
Весели празници!
Тази година получих едно малко дългичко SMS-че с пожелание за Коледа и ми хрумна да го публикувам тук, заедно със всички останали. Надявам се да ви харесат!
"Ако бъдем хора, вместо победители, 
ако бъдем честни, вместо безразлични,
ако сме толкова сърдечни, колкото интелигентни,
ако притежаваме толкова обич, колкото и съмнения,
ако бъдем щастливи, вместо прави,
то може би сме добри християни.
Честито Рождество Христово!"
От Г.Б.

"Честито Рождество Христово! Много здраве и късмет!"
От Н.К.

Честито Рождество Христово!!!
Желая ти здраве, късмет и много щастие!
От Т.П.Г. 

"Щастие, любов и късмет, нека следват ви навред
и Витлеемската звезда, да ви засипе с чудеса,
с радост, здраве и пари, нека Господ ви дари!
Весела Коледа!"
От С.М. и П.П.С.

А последното го получих днес, 29.12, заедно с билет от държавната лотария и веднага го публикувам:
Честита Коледа и Щастлива Нова Година!
Да ти се сбъднат всички желания, 
даже и тези, които не смееш да си поискаш!
Да си много здрава и винаги весела 
и късмета да те сполети 
още в началото на 2011 г.!
И следва нещо лично, за което много й благодаря!
От Г.А.Е.

18 декември 2010 г.

За бъдещето на Екологията

Малки истории
Да се похваля, от 06.12.2010 г започнах 4 месечен курс за "Техник, екология", с обещано (да се надяваме) място за работа.
Чак не мога да повярвам, но от 2 седмици вече ходя на курса. Естествено в него са записани само трайно безработни, финансите са по европейска програма "Развитие".
Малко ми е странно, как за 4 месеца ще усвоим нужните знания, за тази все повече налагаща се професия.
Обаче вече съм си набелязала някои дребни и не чак толкова дребни проблеми, по които ще работя за в бъдеще.
Те и сега много ме дразнят, но съм с вързани ръце.
На първо време, ще предупредя и после евентуално ще накажа една жена, която мъкне най-редовно по 3 или повече собствени кучета със себе си, които съответно минавайки навсякъде не спират да маркират, да маркират, да маркират... Жената минава поне по 2 пъти покрай къщи на ден, понякога и повече. Сещате се нали, какво се случва с колите, варелите и дърветата по пътя...Тази жена не е клошарка, има си храна и подслон, както и семейство, но нейната привързаност към кучетата не е полезна за останалите, все пак деца играят по улиците, пък и смрадта от опикан радиатор на кола през лятото е ужасна.
Преди 2 години, същата като ходеше да взема внучката си от детската градина, кучетата я следваха неотлъчно и в двора на заведението и лично съм ги виждала да пикаят в пясъчника, където си играят децата. Ужас! Но явно от персонала не са й направили никаква забележка, на кой му пука!
Иначе на видни места предвидливо е разлепена заповед на кметската управа,  в която се уведомява следното:
"Всички жители,които притежават кучета, трябва задължително да ги връзват, а при разходка да са с нашийник и повод, като собственика е длъжен да осигури пълна безопасност за живота и здравето на гражданите."
НО по улицата може да се срещнат всякакви свободно разхождащите се домашни кучета, някои от които съвсем не са дружелюбни, не само към хората, но и към другите животни. Свидетелка съм на следния случай, когато едно куче натръшка на комшиите една дузина кокошки и хората се поболяха, и което така и не се разбра на кого е, и  това съвсем не е единствен инцидент.
Практика на стопаните им е да ги пускат навън, за да се разходят и естествено да се израдват на и без това мръсните ни тротоари.
Също така ще спомена,че българинът е работлив, сади и отглежда много неща в градината си. Обаче дойде ли късна есен, незнайно защо решава, че изчиствайки си мястото, трябва да изкара боклука отвън на тротоара и там да съхне, или пък го товари на ръчната количка и си прави купчинка някъде извън селището, където му е най-близо! Обикновено покрай реката или покрай пътя!
Няма да забравя и героят от една моя предишна публикация - Пенчо, който да не кажа голяма дума, се е израдвал на почти цялата наша улица - няма място, където не е връзван да пасе. И не само той, има и други дългоухи събратя в нашия квартал.
Нормално е, животните да се извеждат на пасбища или поляни, определени от управата, извън селото и там да пасат. На времето през комунизма, каруците имаха специални платнища, за да не се цапа пътя, а сега в 21 век, не стига че асфалта е пълен с дупки, но и е пълен и с радостта на малкото останали домашни животни.
Но от друга страна се замислям, ако всички ходеха на полето с личните си автомобили, щеше да се замърсява много повече въздуха, а така е по-екологично, дали не е по-добре да преглътнем някакви си там л**** !
Много се размечтах, нека първо да завършя успешно курса, пък после ще му мисля и действам!

13 декември 2010 г.

Снежна зима

Днес заваля първият сняг.
Не се стърпях и направих няколко снимки, с които искам да споделя с вас, като ги сложа като слайдшоу в дясната лента на блога.
Много ще се зарадвам на една снежна Коледа тази година!

12 декември 2010 г.

Да се разсмеем

В очакване на Коледните промоции
Понеже стана модерно при хората, още през нощта да се запазва ред за някое учреждение, кучетата и те да не останат по назад...
Само да сте посмели да ни вземете реда!

24 ноември 2010 г.

Търкулнал се похлупака и забравил за гърнето

Кога една шахта ще дочака своя капак

Сега помествам само снимките, коментара после, защото публикувам от чужд компютър и бързам, моя от 12 октомври не работи.
И така мина месец и половина.
Но днес, 24.11.2010, отново съм на линия и веднага се заемам да оправя нещата.
Приятно четене!
Пас загадка!!! Какво ли се крие в купчината? Я, дупка!!!

Да добиете представа за дълбочината, да му мисли който ходи в тъмното!!!

Плах опит на живущите наблизо, да се справят със ситуацията

То и асфалта е за окайване, ама това са бели ядове!












Да внеса яснота в ситуацията, първата снимка е от 14.10.2010, но дупката зееше месец преди да се сетя да я снимам!
Станалото станало, както казват комшиите в сериалите, но сега кой трябва да задейства нещата, за да се реши проблема?
Еми този, на когото е гласувано доверие, за да се справя с подобни въпроси.
Вярно, сега е криза, няма отпуснати пари от общината, но затова пък има толкова европейски програми, които раздават пари за благоустройството на населените места, само трябва да знаеш как да си ги поискаш. Все пак непростимо е тази шахта да остане без капак, нали!
Две седмици след първата снимка
В началото на ноември гледката си е същата, само че снопчето лозови пръчки вече е паднало в дупката и е заместено с голям камък!
Най-простите решения са най-удачни, все пак сме в криза, да не го забравяме.
И ето, на другия ден минавам по улицата и отдалеч виждам, че има капак. Радост голяма, погрижили са се шахтата да дочака своя капак!
Но, отблизо, с ужас установявам, че това е прясна циментова замазка?!
Имаше дупка, има проблем, няма дупка, няма проблем!
Друг е въпросът, къде ще отиде придошлата вода по време на пороен дъжд, но тогава ще му мислим. Тази година есента е слънчева, и зимата ще е такава, няма да вали, споко, всичко е предвидено.
Може само да се надяваме, че лозовите пръчки са извадени, иначе ...

Пишейки тези редове ми е смешно, но положението е трагично!
 P.S. Статията е започната на 14.10.2010, а е завършена на 24.11.2010.

Отново на линия

Как останах без работещ компютър за месец и половина

Сигурно се чудите къде се покрих и защо не пиша?
Първо от електрожена на един комшия сутринта на 12.10 ми изгоря UPS-а, добре че беше в гаранция, но ремонта се забави 1 месец. Тъкмо ми го донесоха оправен, само 2 дена успях да му се порадвам и на третия ден пък компютъра не можа да запали и хайде пак по техници. Плаче милия за нова дънна платка, но ще му я подсигуря, само да почна работа.
И така до вчера, и сега всичко е ОК /да чукна на дърво/.
Сега имам много да наваксвам,  включително и със публикациите в блога.
Иначе не съм стояла със скръстени ръце, събрах много снимков материал, за стари и нови статии.
Еми, приятно четене от мен!

10 октомври 2010 г.

Честния кръст за пръв път в България

Иконата на Св. Константин и Царица Елена, в която са вградени мощите, за първи път напуска пределите на Йерусалим.

Дочаках чудо - през септември тази година, ми се отдаде възможност да се докосна до светинята.
Когато разбрах за събитието, много се зарадвах. Зарекох се, че ще ида и веднага намерих съмишленик - моята приятелка М.
В големия ден, пропуснахме литийното шествие, и по-добре, защото се наредихме в началото на тълпата, която ги очакваше на входа на храма. Можахме да влезем в рамките на 30 минутно чакане отвън. Вътре обаче трябваше за втори път да се редим на опашка и след 1 час успях да целуна иконата.
На излизане забелязах огромната тълпа от хора, които смирено чакаха да им дойде реда.
Е, имаше и такива, които ги пропускаха през изхода...
Снимките от събитието, можете да видите като слайдшоу в дясната лента на блога.

Моят поглед от страни
 и знака, който видях на другата сутрин, при изгрев слънце

8 октомври 2010 г.

Google с нова услуга

Добавяне на фоново изображение към началната страница в Google

Вече може да се добави изображение за фон на търсачката.
Снощи забелязах новата функция и бях приятно изненадана, затова искам да я споделя със всички вас. Много от вас едва ли подозират за съществуването й. За да е видима, трябва да сте регистрирани в Google и да сте влезли в профила си, едва тогава ще можете да се възползвате от нея. Услугата се намира в долния ляв ъгъл на началната ви страница - Добавяне на фоновото изображение.
Имате няколко възможностти, за да промените страницата по ваш вкус - снимка от компютъра, от вашите снимки в Picasa Уеб Албум, стига да имате там качени, от интернет или като си харесате някоя от препоръчани от Google - Избор на редактора.
Също така може да сложите едноцветен фон на страницата.
А ако всичко това ви омръзне, можете да изтриете фоновото си изображение по всяко време, като кликнете върху Премахване на фоновото изображение в долния ляв ъгъл на началната страница.
Надявам се и вие да харесате като мен тази нова джаджа на  Google!

Началната страница на фона на Пирин планина и есенната ми  тема на Мозилата

4 октомври 2010 г.

Проблем или не

Два акаунта в един сайт

Оказа се, че имам два профила в Panoramio, единия го имах от миналата година, а втория сам си се появи след регистрацията ми в Google.

Днес валя почти цял ден, беше спряла водата за няколко часа (необяснимо защо) и прекарах повече време на компа. Пооправих външния вид на сайта, и се поразрових в Google accounts и прочетох доста съвети.
Доколкото можах да схвана, с моя постен английски, че Google е закупил правата над Panoramio, и от там ми е дошла белята на главата.
Хубавото е, че открих начин да влизам и в двата - през различни браузъри, а бе смотана работа.
Лошото е, че в първия имам снимки, позиционирани и с описание из страната, па и нали съм си много нахакана, съм поправяла грешно местоположение на снимки от други потребители.
И сега, съм в чуденка, чета помощта, превеждам я, и успях само да разбера, че мога да си изтрия акаунта в Panoramio като изпратя e-mail към сайта. А как ще разбера кой акаунт ще се изтрие? По лесно ще е да изтрия втория и да си сменя първото потребителското име със второто, но след като второто го е имало и е изтрито, ще се окаже ли свободно или ще продължава да излиза като заето?
И дали това, което съм разбрала, изобщо е вярно?
Малко помощ по въпроса ще ми дойде добре, но откъде?
Утре ще се разровя по форумите, дано открия нещо по въпроса, нали си нямам друга работа, к'во да правя по цял ден, я!

Придобивките в днешно време

Или как Пенчо хареса новия асфалт

Малко предисловие - през далечната 1984 година ни асфалтираха улиците. Радост голяма!
И от тогава до сега, нищо. И ето, че се смилиха над нас общината и позакърпиха няколко улици. На нашата  - беше зейнала такава една огромна дупка, та чак беше поникнала трева.
И ето, резултата, на следващия ден след полагането на асфалта, Пенчо му се израдва страхотно.
Какво остана след радостта
и  виновника за тази публикация - Пенчо

3 октомври 2010 г.

За българските читалища

Вчера прочетох тази статия и веднага се сетих за читалището, в което кандидатствах за длъжността "Библиотекар" - За нещата от живота: Читалищната библиотека или Читанка
Авторът все едно беше писал за него.
Помествам откъси от нея, които много точно описват дейността на нашето читалище и в частност на библиотеката в него, както и работещите в него преди.
"Българските читалища в днешния им вид - по модел и емоции от времето на турското робство, са отживелица, стана много скъпо да се издържат", твърди композиторът Валентин Пензов в интервю за Sandanski1.com.

"Младото поколение за съжаление чете все по-малко, при това - значително повече в Интернет. Тогава от какъв зор във всяко село трябва да има читалище, и в него да стоят някакви хора, които цял ден си копаят фъстъците? Това е не скъпо, а баснословно скъпо удоволствие", продължава тезата си той...
...Проект-намерение за дейност през годината, финансиран с общински пари и от меценати, одобрен от Общинския съвет, е начинът за създаване и управление на култура, който да замести днешните български читалища.

"Този подход бе предложен от бившия зам.-кмет по културата в община Сандански - г-жа Любка Янкова, но не бе възприет. Ето защо някои с "Митро, ле Митро" и "Ай да идем, Яно!" изкараха цял живот, до пенсия, при това със заплати - по-високи от тези на началниците им от културата", припомни Пензов...
Цялата статия
Източник:  http://sandanski1.com

В нашето читалище,както писах в предишен пост, имаше  малки промени, най-накрая пенсионерката се пенсионира, а на нейното място дойде - млада жена в напреднала бременност.
Е, ще кажете, само заради майчинството са я сложили!
Да, но нали имаше изисквания в новоприетия Закон за библиотеките - за висше образование с най-малка степен бакалавър, и изучавани поне 50 % предмети от библиотечния цикъл.
Дрън, дрън, булката си я сложиха и си зае мястото, па и продължи традицията на предишната библиотекарка да си прекарва работното време в кафето в сградата на читалището. К'во,нали е с връзки, кой ще и каже нещо!
След няколко месеца, излезе в майчинство и мястото пак остана свободно. Викам си, ето сега няма вече кой да сложат, ще ме потърсят, нали съм учена! Мина месец и се разбра, че има вече назначен човек - младо момиче, без грам висше образование, обаче с големи връзки. Всички знаят на кой от общината е човек.
Ще се види дали и момата ще продължи традицията - кафе в работно време?

Чета коментарите за статията в профила на сайта Sandanski1.com във facebook, ще го разкъсат автора, как може да се обяви против читалищата. Е, защо да не може, след като има читалища като нашето, и аз съм против такова съществуване.
Прав е човекът, наистина българските читалища в днешния им вид са отживелица, особено когато има закон и въпреки него се назначават хора без подходящо образование и квалификация. И не само тук е така, такива примери има в цяла България.
Ако някой се познае, да си трае!
Срамът е голям!

Великден 2010

С 3 месеца закъснение качвам снимки от тазгодишното боядисване на яйца и последвалата украса.
Великден 2010 в снимки

P.S.
Тази година опитах техниката на "Лепене с хартиено тиксо" в/у яйцата и последващо боядисване в бои, брош и люспи от кромид-лук и стигнах до следните заключения:
  1. За боядисване с боя, по-добре е да се използват бели яйца, тиксото в краищата се понамокря и се получава едно преливане м/у белите участъци и оцветените. При мен такова боядисване имаше само на кухи яйца, които не се виждат много ясно на снимката на Велиденското дърво.
  2. За боядисване с люспи от кромид-лук, също е по-добре да се използват бели яйца.
  3. А за боядисването с брош, е по-добре яйцата да са от тъмните, при белите се болучава голям контраст и не ми харесаха.
И накрая един съвет - налепете си яйцата няколко дни по-раничко, за да не се мотаете в деня на боядисването.
Успех!

2 октомври 2010 г.

Да се разсмеем

01.07.2010
Двойна застраховка – хем под 100кг, хем завързана с верига за решетката да не я откраднат. Така се прави в днешно време

Posted in Забавно | Няма коментари



Промяна към по добър живот

Когато задуха вятърът на промяната, бях ученичка в средното училище, спомням си че някои от  съучениците ми си късаха саката от  ученическата униформа  от радост и ги хвърляха по земята. Радвахме се и мислехме, че живота ни ще стане по-хубав.
И вече 20 години чакам тази промяна към по-добър живот. И разбрах че не трябва само да чакам, трябва и да се действа. За начало ще започна да говоря и пиша за всичко, което ме вълнува, за проблемите, все ще се намери някой, който да прочете, да чуе и да даде решение.
Другата година предстоят избори, вярвам, че ще се изберат най-подходящите хора, който да застанат начело на нашата държава, че по градове и села ще се изберат най-кадърните управници, за да се промени стандарта ни на живот към по-добър.
Вярвам, че и моите съграждани ще осъзнаят най-сетне истината, че досегашния наш кмет, който е избиран 3 поредни мандата, с нищо не е допринесъл за подобряване условиятя на живот на своите избиратели, и няма да сглупят да гласуват за него и за 4-ти път, ако има смелостта да се кандидатира!
Хората са заблудени, затова ще говоря, ще пиша, и ще подкрепя вярата си с дела, колкото повече хора прозрат истината, толкова по добре. Защото не мога да преживея още 4 години в чакане!
Искам промяна към по добър живот и ще се боря за нея!
Posted in За българската нация | Няма коментари

Читалищната библиотека или Читанка

Да спасим www.chitanka.info

Искам да изкажа мнение по нашумялата дискусия относно ЗА или ПРОТИВ сайтове като Читанка.инфо, от които се сваляла пиратска литература, не се плащали авторски права, всеки безплатно си свалял каквото иска и т.н.
А защо не? Искам да прочета една книга, посещавам сайта, свалям я и я чета. После я изтривам, за да не ми заема място.
А какво ми предлага нашата читалищна библиотека? – Нищо!
До края на м.Май библиотекарката ни работеше една година след пенсия и хич не даваше признаци, че ще освобождава мястото.  „Работеше“ не е най-точното определение, тя закъсняваше сутрин, после час най-малко пиеше кафе в барчето под библиотеката и гледаше турски сериали, следобяд често си тръгваше преди края на работния си ден. Дейност – почти никаква, като изключим някои културно-масови прояви. Читатели, искащи книга ги е карала да я изчакат да си допие кафето и после да ги обслужи. В библиотеката времето е спряло – същите 2 бюра, дългата маса до прозорците, дървените столове, същите стари лавици, дори плюшената покривка върху масата си е същата, от преди 20 години. Няма компютър, интернет, нещо което се предлага като услуги в по-голямите библиотеки.Едно време пари за такива екстри са се давали по партийна линия, сега  трябва да се защитят проекти, за да се получат пари. По закон хубаво са го казали – човек с подходящо образование, който да борави със съвременните технологии, да може да напише и защити проект и да получи субсидии,  а какво може да направи персонал в пред пенсионна възраст – можем само да гадаем, след като все още се използва пишеща машина за кореспонденцията.
И аз понеже съм безработна от началото на миналата година решавам да кандидатствам за работа там. Да, ама е влязъл Закон за Библиотеките и според него моето висше образование не е подходящо,  за да работя като библиотекарка, така ми отговориха от настоятелството.
Да, ама не – мога да започна с последващ курс задочно, но не ми беше поискана дипломата с изучаваните предмети.
И изведнъж в началото на този месец е назначена жена, която след 1 месец ще излезе по майчинство и е учила само един семестър не знам какво, едва ли е библиографско образование.
Ще попитате – как стават тези работи? Според много хора – с връзки, все едно живеем по времето на социализма. ОК, с какво тази жена в напреднала бременност ще допринесе за развитието на читалищната ни библиотека? И след месец, когато излезе в майчинство, кой ще я замести – старата библиотекарка или друга с неподходящо образование?
Ще пожиеем, ще видим.
Ще кажете – не са я избрали и плюва. Не е така, работила съм с клиенти, имам икономическо образование, мога да защитя проект, боравя отлично с компютърна техника и най-често използваните програми. Боравенето с Интернет не трябва да се изтъква, то е необходимост. Имах много подходящи идеи, но не ми бе даден шанса да ги покажа и развия. Дали новоназначената ще предложи нещо – едва ли.
Така стигам до причината да напиша днешния си пост, докато има такива библиотеки, в които времето е спряло и служителите се назначават както по татово време, и в които има само стари книги и прах, ще се възползвам от сайтове, като Читанка.инфо, ще намирам това, което ми трябва, няма да се сблъсквам със разни библиотекарки и ще продължавам да чета и да се образовам. Докато не се променят нещата, не само в София и големите градове, но и в дълбоката провинция.  Докато не получа библиотека, в която с/у читателски внос ще получа търсената сканирана книга или електронна книга, която да чета на компютъра, ще продължавам да свалям и чета произведения от такива сайтове.
Благодаря на създателите на сайта, продължавайте в същия дух и се радвам, че ви има!

Posted in За българската нация | Няма коментари

Ежедневие или … промяна

25.04.2009

Град в Югозападна България…
Пролет е, засаждат се цветя, спирам пред едни сандъчета за цветя, изложени на тротоара пред магазина и чувам следното:
-Кажи, лельо, какво искаш?
Обърнах се, до мен стоеше едно циганче, дребно, около 6 годишно.
Попитах го:
-Ти ли продаваш?, а то -Да!
И аз си тръгнах, това ми дойде в повече.
Не ме разбирайте погрешно, не мразя циганите и нямам нищо против тях, просто не можах да продължа да се „пазаря“ с едно дете, на което мястото му не е там.
Свикнала съм да гледам циганчета в града, които се влачат подир гърците и просят, свикнала съм да виждам и други, по-големи, които се предлагат, града е всеизвестен с това, но не можах да приема да ме обслужва дете, наето или не, срещу някаква сума от човека , който би трябвало да ме обслужи. А да получа касова бележка – абсурд!
Нали все пак си плащам и очакваме да получа културно обслужване, нали се стремим да достигнем Европейското равнище? Още повече, че в този град ако не говориш на гръцки, магазинерките не ти отделят повече от 2 мин.
Нещата може да се променят, но това зависи изцяло от всички нас и най важното дали ние искаме, или така си ни е удобно.
Както се казваше в един български филм: „Едно е да искаш, второ е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш.“
Posted in За българската нация | 2 Коментара



P.S.
Година и половина след тази случка, циганчето още си продава, и не е само, там е и брат му.
Натрупали са на тротоара камара саксии и сандъчета и само сноват наляво, надясно. Политиката на работа на собственичката на магазина не се е променила изобщо. 
Само ми е интересно, когато вържат касовите апарати с НАП, за да се отчитат дневните обороти дистанционно, как циганчето ще цъка на апарата?


2 Responses to “Ежедневие или … промяна?”




  1. edit this on 09 май 2009 at 12:03 лазо
    прекалена идеалистка си , а в днешно време тва не е добродетел !!!




  2. edit this on 28 юли 2009 at 23:16 Николай
    Хубав разказ!
    Поздрави!
    Николай

За българския език

Днес получих по Skype следния призив, който прецених че трябва да стане достояние на повече хора, а не само на моите абонати, затова го помествам тук:
Уважаеми Българи,
Искат да отменят Българския Език като задължителен, т.е. държавата ни няма да изисква от гражданите си да знаят граматични и пунктуационни правила. Той пак ще се изучава, но няма да се изисква. „Няма държава, която да не изисква от гражданите си, които са минали българско обучение, да не знаят книжовен език. Няма значение турци, роми, африканци, араби. Щом са граждани не трябва да се съобразяват със законите и правилата на държавата, в която имат гражданство…“
Това е предложено от председателя на Комисията по образованието и науката господин Лютви Местан. На 20 март е прието на първо четене без възражение. Защо не е казано по новините никой си няма и на представа.
Апелирам всички, които имат българско самосъзнание да подпишат петицията, защото иначе от България скоро няма да остане и следа. Това е скандално и не бива да се остави така.
На по-долу посоченият електронен адрес можете да подкрепите българския език.
www.bgpetition.com/knijoven-balgarski/index.html

В последствие се оказа, че това е поредния блъф, разпостраняван по Skype, но за момента бях му се вързала, не че не бях получавала и други писаници за вируси, но това изглеждаша много достоверно.

2 Responses to “ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК”




  1. edit this on 22 апр 2009 at 12:31 katsarov
    Така е.. като ни управляват разни звезди…




  2. edit this on 07 май 2009 at 2:04 yurtdisi egitim
    Защо този сайт не разполагат с други езици подкрепа?


1 октомври 2010 г.

Великден 2009

Великден вече отмина и аз искам да споделя в снимки за това ,как боядисах яйца тази година
Моите Великденски яйца 2009
Posted in Великден | No Comments »

Hello, word

Здравей, свят.
Тук ще споделям всички интересни неща, които ми се случват през годината.
Posted in Без категория

Вместо увод

В първия ми пост искам да отбележа, че имах блог в друг сайт, но поради технически проблеми и  година и половина нерви, така и не успях да го накарам да показва новата си заглавна страница, а ми изкарваше винаги една от април 2009. Накрая се ядосах и го изтрих, тук ще преместя всичките си коментари от него, със старите си дати и продължавам от тук нататък.