За нещата от живота: март 2011

30 март 2011 г.

Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси"

Или как се взима диплома за обучение в коридора на ремонтиран хотел

Най-накрая свърши моя измислен курс, дето все го споменавах в предишните си публикации.Всички взеха документ, само аз не, защото ми бяха объркали името и веднага го върнах за корекция. Не че още утре ще почна работа, ама защо да е така
Но да започна отначало....

22 март 2011 г.

За ценителите на сръбската музика

Радио Carsija.Net
С посвещение на един мой, много отдавна обичан човек - Г., чиято касетка пазя и до днес!
Не отдавна открих този сайт и все не ми остава време, но днес, както съм писала в предишната ми публикация, тялом съм у дома, на чаша прекрасно червено вино , но мислено празнувам с Г.
Обожавам сръбската музика, израсла съм с нея. Когато бях ученичка, нямаше mp3-ки, нямаше компютри и JSM-ми с плеъри, имаше само радиокасетофони и онези старите руски ВЕФ-ове, с които хващахме радио Струмица, но скришом, че беше забранено.
После започнаха по разни стаички да се правят нелегални записи на сръбска музика, а ако някой излезеше извън граница, на събора в град Берово и донесеше оригинална касетка и двуцветен шоколад в стъклена чашка, бяхме много щастливи.
Сега, благодарение на Internet, компа ми е пълен с дискографиите на Драгана , Лепа Брена, Шемза, Синан Сакич, Миле Китич, Бобан Здравкович, Весна и др.
Но това прекрасно радио, мисля, че е босненско, ми ги поднася всяка вечер, за радост и настроение.
За всички, които обожават сръбската музика, приятно слушане!

Честита Пролет

Макар, че отбелязахме деня на Пролетта с колегите, кой на по кафе, кой на по бира, аз исках да прекарам деня с моята много добра приятелка Г.А.Е. която имаше рожден ден, но го отложихме за друг път.
Напоследък все по-често ми се случва да отлагам срещите си с приятели, казвайки не на шега, че до Нова Година все има време, ако не през тази, през следващата, все ще се видим. Но, уви понякога нещата не зависят само от желанието, а и от възможността...

***

Честит Рожден Ден!

С пожелания за упоритост, за да следваш мечтите си,

смелост - да ги осъществяваш,

търпение, за да ги постигаш,

и много любов, за да дава смисъл на всичко това!

***

Нека това бъде последната ти година на пожелания и първата на сбъднати желания!!

Скъпа Г.,

желая ти весело изкарване на празника, с чаша хубаво червено вино, сръбска музика и най-близките ти хора.
Бъди щастлива!

10 март 2011 г.

Денят на раздялата или ново начало?

Краят на курса наближава, и мен нещо започна да ме обзема носталгия, знаейки, че след 3 седмици ще се разделим. И после едва ли ще се срещаме.
Вярно, сега се заричаме, че ще се виждаме, но впоследствие, увлечени в забързаното ежедневие, лека-полека ще се забравим...
Поразрових се в нета и открих някои мисли, които са в резонанс с момента и ги споделям с вас:

Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, ... откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея.

Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.

Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.

Габриел Гарсия Маркес

Не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука.

Отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш.

Не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си.

Можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.

Не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Не е важно какво се случва с хората. Важното е какво правят те по въпроса.

За секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот.

Колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни.

Отнема много време, да станеш човека който искаш да бъдеш.

Много по-лесно е да реагираш, вместо да помислиш.

Трябва винаги да се разделяш с тези, които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път, когато се виждате.

Можеш да продължиш напред дълго, след като си решил че повече не можеш.

Отговорни сме за това, което правим независимо какво чувстваме.

Или контролираш отношението си към хората, или то те контролира.

Независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото й.

Герои са хората, които правят това, което трябва се направи,
когато трябва да се направи независимо от последствията.

Да се научиш да прощаваш изисква практика.

Има хора които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат.

С най-добрия си приятел можем да правим всичко или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак.

Понякога, когато сме ядосани имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право да бъдем жестоки.

Истинското приятелство продължава да расте дори през големи разстояния. Същото се отнася и за истинската любов.

Понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава че не те обича с цялото си сърце.

Зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него, и много по-малко от това колко рожденни дни си празнувал.

Семейството ти няма винаги да те подкрепя. Може да изглежда странно, но хора, с които не си роднина могат да се грижат за теб и да те обичат и да те научат отново да вярваш на хората. Семействата не са биологични.

Колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява
от време на време и трябва да му прощаваш за това.

Не винаги е достатъчно да ти простят другите.
Понякога трява да се научиш ти самият да си прощаваш.

Независимо колко лошо ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.

Произхода и обстоятелствата може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.

Понякога когато приятелите ми се карат, се налага да взема страна
дори и да не искам.

Само защото двама човека се карат не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат, не значи че се обичат.

Понякога трябва да поставиш човека преди неговите действия.

Няма нужда да променяме приятелите си, ако разберем че приятелите се променят.

Не трябва да бъдем толкова настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.

Двама човека могат да гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.

Има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен.

Независимо от последствията, тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.

Независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни.

Живота ти може да бъде променен за часове, от хора които дори не те познават.

Дори, когато мислиш, че нямаш какво повече да дадеш,
когато приятел повика за помощ, ти ще намериш сили да помогнеш.

Писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка.

Трудно е да се определи къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това, в което вярваш.

Източник: Спиралата.Нет

Преброяване 2011 - част 1

Прецакване или НЕ е да броиш циганите

Както знаете, понастоящем съм безработна и карам един измислен курс, който скоро приключва.
През декември, току що го бях започнала, когато се говореше по телевизията за предстоящото преброяване на населението и реших и аз да се пробвам. Тръбеше се , че всеки преброител ще заработи около 350 лв. - доста добра сума, в предвид, че в момента нямах никакви доходи.
Взех 2 комплекта документи и веднага намерих съмишленичка, която убедих да се пробваме заедно. Имаше лек проблем обаче - нямах актуална снимка и затова помолих една приятелка да ме снима с телефона и после само от изкараната снимка оставаше да си изрежа главата в подходящия размер. Прикачих я и ги подадох в общината. К'во да се прави, сиромах човек - жив дявол. Оставаше ни само да чакаме.
През не много далечната 2001 год пак бях безработна. В големия окръжен град, в който живеех тогава, набираха за преброители - хора, регистрирани в бюрата по труда, независимо от образованието им, затова в последствие имаше отзиви от населението - "Как така случайни хора, събрани от кол и въже, ще им влизат в къщите?" При набирането на сегашните преброители идеята бе коренно различна - търсеха хора с подходящо икономическо образование, по възможност - висше, работили със сметки и документи, абе "учили хора".
Както се разбра в последствие, това беше спазено едва ли не и само при нас двете, и както се чу и по медиите, почти всички избрани в по-малките градове и села, включително и у нас, се оказаха връзкари, роднини или близки на работещите в общините или кметствата. Но да не избързвам, нека да карам последователно.
И дойде часът на истината - разбрахме, че сме одобрени и двете, ведно с хора от елита на населеното място, в което живея. Когато се събрахме на обучението, познавайки част от другите избрани преброители, се убедих в правотата си. Раздадоха ни комплекта от необходими бланки и си тръгнахме развеселени. Мислехме си, че ще сме на нашите си улици и махали и предварително брояхме къщите и хората.
Каква беше изненадата ни, когато дойдоха списъците на нашите райони - и двете ни бяха прецакали, сякаш да си отмъстят, че сме заели местата на още 2-ма връзкари. Бяха ни дали циганската махала, особено на мен - яко, нали? Тогава не мислех така, а ми се ревеше.
Станалото - станало, както казват в турските сериали, ще се броим, па каквото дойде - я кавги, я бой, я циганска музика и кючеци.
Когато ни казаха да си огледаме районите и да си допълним списъците, обходихме си махалата и окото ми се уплаши, обаче нали съм си голям инат, реших че няма да се отказвам.
Под въздействието на момента, реших леко да си изгавря и аз, и преброих нашите по интернет.
"Вместо да изкараш очи, може да изпишеш вежди!" е казал народът, оказа се, че аз спечелих - имах само 1 жилище с един код, когато свърши електронното преброяване, ала на някои преброители им се плачеше от кодове, сякаш бяха в "Матрицата".

Следва продължение...

8 март 2011 г.

Честит 8-ми Март

Времето се смили над нас, жените и днес беше хубав и топъл слънчев ден. Е, както казва Емо Чолаков, ние тук сме друга България, та така...
Вчера решихме да зарадваме нашата госпожа, която ни води курса, с цвете и подарък, който да й напомня за хубавите мигове, прекарани с нас. Също така и да почерпим мъжете, послучай празника.
Речено-сторено, с малко повече обикаляне, напук на опитващия се да вали сняг, мисията беше изпълнена.
И ето дойде 8-ми март.
Сутринта, бях приятно изненадана от Д. със следното пожелание в SMS:
"Нека не броим дните и много да си ни парите!
Нека да живеем лудо и всеки ден да бъде чудо!
Нека зло под камък спи и по вода да ни върви!
Честит 8-ми Март!
И всичко си дойде на мястото. Бе много срамежливи тези мъже, едвам убедихме един от тях да поднесе подаръка! После наредихме масата, наляхме чашите, пуснахме музиката и купонът започна. Както винаги, и днес имаше леки издънки, но пък открихме скрити таланти - с които колегите ни изненадаха приятно.
Недоволните си тръгнаха бързо, а тези, които останахме, си прекарахме чудесно!
Вечерта празникът продължи със чаша хубаво червено вино и приятна компания.
Пожелах си, все такива приятни поводи за празнуване, от тук нататък!

4 март 2011 г.

Из Мелник и Рожен - част 5

Наместо реклама
За накрая оставих тези забавни снимки, коментарът е излишен.
Ако някой се познае, да си трае...

Наместо довиждане, с пожелание за нови срещи :-)

Из Мелник и Рожен - част 2

С благодарност на колежката Б.С.
Екскурзията продължи във Мелник.
Много е писано за този най-малък град в България, аз няма какво да добавя, само ще споделя в разказ и снимки личните си впечатления.
През почивните дни покрай празника, както винаги Мелник е пренаселен, както казаха по новините, населението му нараства 4 пъти. Трудно намерихме място за паркиране, и поехме покрай общината, нагоре, отдясно на реката, по маршрута над разрушената крепост на Деспот Слав...

Опит за реклама на механа

Вековното дърво в центъра на Мелник

Дървото отдалече

Тази сграда е от турско време

Уникално е старото строителство

Църква

Една от многото църкви в Мелник

Някога тук е имало къща, сега само бурени

Новото строителство, имитация на стари къщи

Един хубав двор и през лятото едни масички...

Много стара къща, която скоро щебъде заместена със нова имитация

Тези картини прекрасно се вписват до вековното дърво

Из Мелник и Рожен - част 1

Използвахме почивните дни покрай 3 март, за да си направим една екскурзийка до Рожен и Мелник. Както и очаквахме, имаше много туристи като нас, дошли да разгледат Роженския манастир и да поседнат на чаша хубаво мелнишко вино.
Малко снимки