Малкият принц, Антоан дьо Сент Екзюпери
Когато останеш сам и се мъчиш да разбереш нещата, които винаги са ти били ясни.
Мъчиш се и не можеш, и ти се струва, че всичко се изплъзва, като водата, която се отдръпва от пясъка.
Знаеш, че там някъде има някой, който мисли за теб. Или си спомня за теб. И ти става хем хубаво, хем тъжно.
Хората не ще рзберат красотата на залеза. Или очакването на изгрева. Песента на птичката. Шума на реката. Полъха на дърветата.
Те казват - това са глупости. Аз съм сериозен и не се занимавам с тези неща. А ти?
- Вземи да пораснеш!
Няма коментари:
Публикуване на коментар